След много, много, много дълго чакане, най-после ето ме и мен!!! Направо си е героизъм! Та, това са първите ми стъпки в големия лош кибер-свят... моля, не бъдете много лоши. Достатъчни бяха родилните мъки. 
Имаше много колебание, имаше много самонавиване и наканвания. Най-накрая събрах всичкия възможен кураж и потенциал, и за гребах с пълни шепи и неудържима жажда мааааалкото лично мое пространство в Световната конспирация... 

Какво? Няма ли такава??? Склонна съм да споря, при все, че другото-ми-Аз вече се умори от мен и моето неспиращо недоволство, претенции и мрънканици. Какво пък!

Важното е, че любовта не е умряла, или поне не съвсем. Вярно, да - агонизира, но все още диша - болнава, бледа, изпита, с треска и висока температура, често вече бълнува - не знае кое е истина и кое лъж, и... лесно се обърква. Но е жива!!! Хора, вярвате ли, че е така? 
Аз лично съвсем се бях отказала. Докато съвсем наскоро не ми я залепиха на прозореца на мръсния трамвай... 
Беше вечер - късно след един лицеприятен не-запой. Именно не-запой се казва хапване на пържени картофки на по биричка... И в най-невъзпитания момент, когато егото на Малкия човек напираше да изкрещи на цялата тълпица "Ехо, аз съм тук!", с красив финт, просто изотзадзе се показа... нещо странно, естествено необичайно и класифицирано моменталически в катедра "ЛУД". А още по-естествено, Нещото беше пияно. Вярно, не свински, но прилично и подобаващо. И след шоковата вълна достопочтени псувни и вългарен език, изведнъж, съвсем потресаващо, Нещото започна да цитира най-любовните любовни стихове, която някога сме чували с Его-то ми. А след като тълпицата (не)почтено и (без)срамно се разпредели по мръсните седалки, насред обществената дискусия за стратегическата седалка, Нещото нахално и безсрамно залепи нея - Любовта, на стъклото на трамвая...
Явно на любовта трябва е малко пияна - алкохолът трябва да разпали жарта й, да избуят пламъците й, за да я видят... И правилно, тя трябва да е малко луда... А катедрата й - Любовна Ударна Доза... или "Любовта Умира, Другари!", или "Лакеи, Уроди, Душмани"... колко ли още могат да бъдат определенията на тази абревиатура... Колкото хора се замислят, + 1 - винаги трябва да има идруго мнение, дори само за да бъде опозиция.

А едно сърце сега обикаля някъде из столичните улици и наблюдава колко е прекрасно - вътре и извън трамвая. И все се надява някой да го види, да го намери и изстърже от стъклото...
Ама важното е, че е там... Остави ни го недотам пияно оригинално Нещо...
Благодаря, че ми я върна...